И при консултирането и при терапията, целта е насочена към подпомагането на клиента при разрешаване на проблема, заради който е потърсил помощ.

Позволихме си да разделим психотерапията от психологическото консултиране, тъй като макар и не толкова съществени между тях все пак има разлики.

Обикновено хората в следствие на свои личностни кризи и поведенчески затруднения, загубили вътрешния си баланс, търсят консултация с психолог. В процеса на работа клиента усвоява нови знания, които подпомагат изработването на нови по-ефективни и адаптивни житейски стратегии. Времевата продължителност при психологическото консултиране е по-кратка в сравнение с тази при психотерапията. Простира се в рамките на 4 до 12 консултации.

Терапията е своеобразен път към истинската същност на човека, посредством един по-динамичен психически процес, с помощта на който клиентът осъзнава влиянието на минали преживявания, травми и опит върху настоящето си. За разлика от психологическото консултиране, терапията изисква много повече време, усилия, търпение и постоянство.

В терапията, ние използваме различни подходи на работа, но един от най-застъпените е когнитивно поведенческият подход.

Според създателя на когнитивната терапия А. Бек, чувствата и поведението на индивида се определят в голяма степен от начина, по който той вижда себе си, света и другите, основан на познание и предишен опит.

Поради тази причина, терапията е ориентирана към настоящите проблеми и тяхното разрешаване и нейни цели са: разбирането на негативните познания; развитие на алтернативно и по-гъвкаво мислене и упражняване на нови житейски стратегии и поведение.

Когнитивно-поведенческата терапия има широко приложение в нашата практика. Възможно е както самостоятелното й използване, така и в съчетание с други терапевтични подходи (психодрама; системен подход; арт подход; психоанализа; фармакотерапия и др.). Прилага се основно при лечението на афективни разстройства; фобий; тревожни разстройства; обсесивно-компулсивно разстройство; реакции на тежък стрес и разстройства в адаптацията; разстройства на храненето; сексулни дисфункции; личностови разстройства, дължащи са на употребата на психоактивни вещества (наркотици и алкохол); депресии и др.

Ако разгледате форумите в интернет пространството, ще видите, че все още има хора, които при въпроса дали биха направили консултация с психолог, категорично отговарят: „Никога не бих отишъл на психолог!” или „Там те изпращат, а не отиваш по собствено желание.” или „При психолог отиват само слабите. Срамно е да плачеш на нечие рамо. Аз съм достатъчно силен за да се справя сам със собствените си проблеми” и т.н.

Друга категория хора пък решават, че няма нищо по-добро от това да направиш няколко консултации с психолог, тъй като в негово лице те виждат “свръхчовек”, “полубог”, който може да чете мисли и да направлява поведението им; виждат “факир”,“магьосник”, който има рецепта за всеки проблем и житейска трудност. Само той, психологът, може за 2 или 3 направени консултации да разреши проблемите в семейството; да направи така, че децата да спрат да правят номера на родителите си и на работното място да цари радост и удовлетворение.

Всичко това са митове и фантазии!

Позволихме си да направим това интро, тъй като за съжаление все по-малко хора имат наистина реалистична представа за това какво представлява индивидуалното психологическо консултиране.

Индивидуалното психологическо консултиране е един от двата основни вида психологическо консултиране и неговата цел е клиентът да бъде подпомогнат в разрешаването на трудностите, проблемите, заради които е потърсил помощ. Нещо много важно: Психологът не решава проблема на клиента, а го подпомага да поеме активна роля за личностна си промяна. Целта на индивидуалното психологическо консултиране е стимулиране на клиента в процеса на решаване на собствените затруднения и проблеми.

При психологическото консултиране фокусът на работа е върху способността на клиента да определя дискутираните възможности и сам да прави избор, като поема отговорност за собственото си поведение.

Това може да бъде постигнато, след като детайлно бъдат открити и разгледани всички фактори, породили или поддържащи проблема. Такива фактори могат да бъдат открити във семейството, в социалното взаимодействие на клиента и т.н.

В процеса на работа клиентът усвоява нови знания и открива взаимовръзката между затрудненията, които има и своите мисли, чувства, нагласи, вътрешни убеждения и потребности. Заедно с това, се научава да прилага нови по-адаптивни и ефективни поведения, които биха подпомогнали справянето с актуалните трудности и проблеми.

За разлика от психотерапията, индивидуалното психологическо консултиране отнема по-малко време. Препоръчително е за хора, които искат да научат повече за себе си, за собственото си поведение, за мислите и чувствата си; хора които преминават през житейска криза, засягаща една или повече сфери от техния живот. За житейска криза можем да определим затруднения, свързани с раздяла, загуба, застой, проблематични взаимоотношения; проблематична комуникация; дилема и т.н.

Зависи от гледната точка, но индивидуалното психологическо консултиране е едно увлекателно пътешествие, в което всеки сам активно участва в своята промяна и личностно израстване

Независимо дали отношенията в семейството са сложни или прости; дали семейството е пълно или непълно; дали семейството има брак или е в безбрачно съжителство, трудностите, противоречията, кризите в отношенията и влошената комуникация се появяват рано или късно.

Как реагират хората тогава?

Част от тях решават, че трудно някой непознат човек, макар бил той и специалист, ще разреши личните им проблеми и избират да разтоварят натрупаните негативни емоционални състояния, споделяйки с близки и приятели. Подобно поведение би могло да доведе до временно облекчение, но не и да реши истинските проблеми.

Изумени сме, че и не малка част от хората проявяват завидно търпение и способност да понасят страданията, касаещи семейните взаимоотношения.

Всичко това обаче има цена и тя не е никак малка. От подобни поведения страдаме не само ние, но и нашите деца, нашите близки.

Хората определят семейството като крепост, клетка на обществото или като един малък свят. И когато в този малък свят нещо не е наред, това дава отражение върху всички аспекти на живота.

Тогава самочувствието „Аз съм достатъчно силен, за да се справя с проблемите си!” е излишно. Нужен е специалист, който да подпомогне подобряването на семейната среда и атмосфера, взаимоотношенията в семейството или овладяването на съответната криза, според етапа в който се намира двойката.

Най-често срещаните трудности в семейните взаимоотношения са свързани със събития, касаещи съзряването на индивида и преходните моменти в различните периоди от жизнения му цикъл; изчерпване на взаимоотношенията; стрес и напрежение във връзката; ревност и изневяра; случили се внезапно и неочаквано трагедии и загуби в семейството и т.н.

Психологическата работа по време на фамилното консултиране е фокусирана върху уеднаквяване на динамиката в двойката и преодоляването на кризата във взаимоотношенията. Анализират се и се изследват моделите, водещи до проблематично общуване между членовете в семейството и се отработват явните или скрити конфликти и затруднения.

Всеки от участниците във фамилното консултиране се учи да използва нови елементи в общуването, които са базирани на емпатия, откритост, толерантност и др. Това става посредством умението да бъдат вербализирани чувствата при всеки един от партньорите, като и чрез заучаване на нови поведенчески модели.